Процедура за установяване на трудовите злополуки
Правно основание на процедурата
Кодекс за социално осигуряване (КСО) – чл. 55, чл. 57 – 60
Административнопроцесуален кодекс (АПК)
Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ)
Закон за инспектиране на труда (ЗИТ)
Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ)
Наредба за медицинската експертиза (НМЕ)
Цел на процедурата
Описание на действията, които следва да се извършват при случаи на злополуки, настъпили при осъществяване на трудовата дейност от осигуреното лице или при отиване и връщане от работа.
Страни по процедурата
Първа страна:
Правоимащите лица, осигурени за трудова злополука и професионална болест – пострадалия, неговите наследници или техен представител
(чл. 4, ал. 1 и чл. 4а, ал. 1 от КСО).
Втора страна:
Осигурителя (предприятието) на пострадалото лице.
Задълженията на осигурителя по тази процедура се отнасят за предприятието ползвател, когато в него са изпратени работници или служители за изпълнение на временна работа от предприятие, регистрирано в Агенция по заетостта, осигуряващо временна работа.
Трета страна:
Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) по регистрация на осигурителя и териториалното поделение на НОИ по място на злополуката.
Четвърта страна:
Дирекциите “Инспекция по труда” (ДИТ), упражняващи специализиран контрол по спазване на нормативните изисквания в областта на здравословните и безопасни условия на труд.
Пета страна:
Други държавни контролни органи, осъществяващи инспектиране на труда в зависимост от случая.
Шеста страна:
Органите на медицинската експертиза на работоспособността – лекуващите лекари, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Определение
“Трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО” е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
“Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО” е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
- основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
- мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
- мястото за получаване на възнаграждение.
Забележка:
Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.
(чл. 73, ал. 2 от НМЕ)
Описание на процедурата
1. Уведомяване за трудова злополука
За всяка трудова злополука пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на злополуката незабавно уведомяват ръководителя на осигурителя или упълномощено от него длъжностно лице.
За всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, ръководителя на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице уведомява незабавно:
- териториалното поделение на Националния осигурителен институт;
- териториалната администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”;
- органите на прокуратурата;
- други компетентни органи.
Незабавното уведомяване може да се извърши чрез устно съобщаване по телефон или чрез отправяне на писмено съобщение чрез електронна поща или факс.
Забележка:
За всички случаи, при които събирането на данни може да доведе до закъснение от страна на осигурителя да декларира злополуката в нормативно определения срок, се уведомява териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
2. Разследване на трудовите злополуки от осигурителя
След като са уведомени, ръководителят на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице незабавно организират разследване на обстоятелствата, при които е станала злополуката.
Разследване от осигурителя се извършва за всяка злополука независимо от това, дали злополуката се разследва от органите на прокуратурата или от държавните контролни органи, осъществяващи инспектиране на труда.
Разследването на злополуката се извършва от комисия, назначена от ръководителя на осигурителя.
От гледна точка на вътрешната организация на изпълнението на дейностите, свързани със защита от професионални рискове и обезопасяването на работните места и работното оборудване, състава на комисията, предполага ангажиране на определените длъжностни лица или специализираните служби за безопасност и здраве при работа, както и съответните ръководители и специалисти от отдела, цеха, участъка и т.н., в който е назначен пострадалият.
При разследването задължително се канят и представители на работещите по безопасност и здраве при работа в комитетите и групите по условия на труд и на синдикалните организации.
Резултатите от разследването се оформят в протокол, който съдържа данни за:
- осигурителя;
- пострадалите лица;
- мястото и времето на злополуката;
- свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ;
- обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия (пострадалите) преди злополуката;
- специфичното физическо действие, извършвано от пострадалия (пострадалите) в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор;
- отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения;
- начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането;
- допуснати нарушения на нормативните актове;
- лицата, допуснали нарушенията;
- необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки.
3. Деклариране на трудовите злополуки
Когато от събраните доказателства може да се предположи, че се касае за трудова злополука, ръководителят на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице подават декларация по образец в ТП на НОИ по регистрация на осигурителя.
Срокове:
Осигурителят е длъжен да декларира всяка трудова злополука в срок от 5 работни дни от узнаването за нейното настъпване. Посоченият срок има инструктивен характер и с изтичането му не отпада задължението на осигурителя да декларира злополуката.
Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право да я декларират в срок една година от злополуката.
Особености:
- когато има повече от едно пострадало при злополуката лице, декларация се подава отделно за всяко пострадало лице;
- когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа от регистрирано в Агенция по заетостта предприятие, осигуряващо временна работа, декларирането на злополуката се извършва чрез предприятието ползвател.
Необходими документи:
При деклариране на трудова злополука от осигурителя се прилагат:
- декларация за трудова злополука, попълнена в четири екземпляра;
- екземпляр от протокола за извършено разследване от осигурителя;
- писмени обяснения на пострадалия;
- писмени сведения от свидетелите на злополуката и лицата оказали първа помощ. При липса на преки свидетели на злополуката – писмени сведения от лицата, които последно са разговаряли с пострадалия или последно са го видели непосредствено преди злополуката и/или лицата, които първи са открили пострадалия след злополуката;
- копие на документи, свързани с трудовата дейност на пострадалото лице – трудов договор, заповед за назначаване, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика, присъствена книга и др.;
- копие на медицински документи, свързани с вида и степента на увреждането – болничен лист; епикризи, амбулаторни листове от извършени медицински прегледи, аутопсионен протокол, препис-извлечение от акт за смърт и др.;
- други документи в зависимост от случая – заповед за командироване, протокол за пътнотранспортно произшествие, удостоверение за наследници и др.
Забележка:
Декларацията за трудова злополука се вписва в регистъра на трудовите злополуки, поддържан от осигурителите, който съдържа следните данни: номерът и датата на декларацията за трудова злополука, входящият номер на декларацията в териториалното поделение на НОИ, трите имена и ЕГН (ЛНЧ за чужд гражданин) на пострадалия; мястото и времето на злополуката, номерът и датата на разпореждането на териториалното поделение на НОИ за приемане или за неприемане на злополуката за трудова, последиците от злополуката (временна неработоспособност, временно намалена работоспособност, инвалидност или смърт), броят на дните (календарни и работни) от злополуката. Осигурителят с писмена заповед определя лице за поддържане на регистъра и за съхраняване на декларациите за трудови злополуки. Декларациите за трудова злополука се съхраняват не по-малко от 5 години считано от датата на регистриране на злополуката.
4. Разследване на трудовите злополуки от държавните контролни органи, осъществяващи инспектиране на труда.
Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая задължително разследват:
- всяка смъртна злополука,
- всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи;
- всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност;
- всяка декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане (болест в резултат на различни причини извън травма – инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и др.);
- всяка декларирана злополука от пострадалият или неговите наследници.
По преценка на контролните органи на НОИ производство за разследване може да се открие и за други злополуки.
За откриване на производството по разследване на злополуката се издава заповед от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В заповедта за откриване на производството се определят членовете на комисията за разследване на злополуката:
- председател – представител на Териториалното поделение на НОИ;
- представители на Дирекция “Инспекция по труда”;
- представители на други компетентни органи в зависимост от конкретния случай;
- един представител на работодателя от комитетите и групите по условия на труд;
- един представител на работещите от комитетите и групите по условия на труд.
При разследването на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:
- работник или служител от същата професия, или член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или представител на синдикалната организация, в която членува;
- представител на работещите в комитетите и групите по условия на труд.
Разследването на трудовата злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката.
Протокол за извършено разследване на трудова злополука
Комисията по разследване на злополуката съставя протокол по образец, който е валиден до доказване на противното.
Протоколът се подписва и от пострадалият или посочените от него и присъствали при разследването лица, че са запознати с него.
Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя. По един екземпляр от протокола се връчва и на представителите на другите компетентни органи, участвали при разследване на злополуката.
Възражения
Ако лицата, присъствали при разследването не са съгласни с констатациите или с начина на провеждане на разследването, в срок 3 дни дават писмени възражения, които се прилагат към протокола.
Особености при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане
Когато се касае за нетравматично увреждане екземпляр от протокола за извършено разледване на злополуката заедно с приложените документи се предоставя на регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) по постоянен адрес на пострадалото лице.
РКМЕ образува медицинско експертно досие и в срок 3 дни изпраща документите за освидетелстване на съответната териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК).
ТЕЛК се произнася за причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката и издава експертно решение по образец, което може да се обжалва от заинтересуваните лица и органи по реда и в сроковете по чл. 112 от Закона за здравето.
5. Установяване (квалифициране) на трудовите злополуки
Длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 от КСО, издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Срокът за издаване на разпореждането е 14 дни от деклариране на злополуката.
Когато се открива производство по разследване или се налага събиране на допълнителни доказателства за съществени обстоятелства, разпореждането се издава до един месец от деклариране на злополуката.
При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането се издава в 14-дневен срок от получаване на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
Разпореждането се изпраща на осигурителя и на осигурения или неговите наследници.
6. Оспорване
Разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова може да се обжалва от осигурителя, пострадалия или от неговите наследници пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ в 14-дневен срок от получаването.
Ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването на жалбата. То се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересованите страни.
Решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
Правни последици
Съгласно условията и реда, определени с КСО, при трудова злополука, пострадалите лица или техните наследници имат право на:
- парични обезщетения за временна неработоспособност
- парично обезщетение при трудоустрояване
- лична или наследствена пенсия за инвалидност
- парични помощи за профилактика и рехабилитация
- еднократна помощ при смърт